„ОТКРАДНАТ ПРАЗНИК” – ПРЕДГОВОР

Много болка по изгубената романтика на българския бит, по красотата и човечността на народните традиции лъха от разказите в сборника „Откаднат празник” на Димитър Бойновски. Ненатрапчиво, между редовете, авторът показва как и защо са умирали традициите. Показва и ограничеността, жестокостта, липсата на морални ценности , бездуховността на онези, на които това е било нужно. Защо им е било нужно – ние винаги сме знаели, знаем го и днес, но ни е трудно да го осмислим. И задъхани, с пречупени души и слепи очи, доказвайки на себе си, протягаме голи ръце към църкви, олтари, икони и повтаряме „Боже, спаси България!” Тъжно е и страшно, защото в тълпата довчерашни псевдоатеисти протягат ръце с горящи свещи и истинските атеисти, онези, които методично, упорито, безсмислено откъсваха народа ни от традициите десетилетия наред. Дано Господ не се разгневи и прости – на всички.

В сборника има и разкази, в които с много чистота и нежност авторът ни поднася общочовешки мотиви – любов и смърт, срещи и раздели, отчаяние и надежда, но на д всичко доминира гневният тон на Петър /”Откраднат празник”/ - „Имота ни взехте, сега и празника ли искате да ни вземете?”

Сборникът „Откраднат празник” излиза навреме, за да ни върне към корените на българското. Българинът има нужда от такива книги, които ще ни доближат до изгубените национални ценности.

Надежда ЦАНЕВА