„ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ” В КОНТЕКСТНА НА НОВИЯ КОНСПЕКТ

Разгръщам конспекта за подготовка на зрелостниците при завършване на средно образование – 1992-1993 г., публикуван в „Аз Буки”. Чета до болка познати изречения, преписани дословно от миналогодишната програма, а те – също от миналогодишната и т.н. Не е нужно да коментирам всичко. Спирам се на едно изречение – „Червените ескадрони” – порив за социална справедливост. Ода. Одически стил.” И се питам – при наличието на „Епопея на забравените” от Иван Вазов с 12-те класически оди, чрез „Червените ескадрони” ли трябва да обясняваме какво е ода и одически стил? Едно стихотворение, разкриващо чужда действителност, чужди герои, обречена идеология – „В утрото на светла ера, с факела на нова вера...” Като обвиняема навеждам очи и се питам – предтеча ли е Смирненски, или лъжепророк? Какъв е геният?

Във времето, в което живее и твори Смирненски, изживява последните си години и колосът на българската литература Иван Вазов /единият умира през 1921, а другият – 1923 г./ Народният поет в нито един стих не възхвали Октомврийската революция и нейните герои, идеи, смисъл. След 9-ти септември 1944 г. той беше изхвърлен от програмите по литература, за да бъде запълнен литературният вакуум с творби на лъжепророци. Времето е отсявало предтечите от лъжепророците във всяка епоха, във всяко общество /Пушкин – Горки/ и ще ги отсява.

Чудесният поет Хр. Смирненски има редица стихотворения, представляващи действително „порив за социална справедливост” /”Братчетата на Гаврош”, „Зимни вечери”, „Жълтата гостенка” и всички стихотворения от цикъла „Децата на града”/. Но не и „Червените ескадрони” – стихотворение, което носи в себе си кръв, жестокост, насилие и накрая – лъжепророчество – „... вий слезнете от конете и земята целунете, възцарете вечна обич, вечна правда над света”... За съжаление, червените ескадрони донесоха лагери, убийства, терор. Колко далеч е било юношеското съзнание от истината за червените ескадрони и техния набег и колко далече са съставителите на конспекта от истината за това стихотворение. Че има порив, има. Но към какво? Според мен – към завладяване на света. А според вас, господа?! Към социална справедливост?! „Ах, летете вий, сред сеч и дъжд от огнени картечи...” Не чрез „сеч и дъжд от огнени картечи” ще се възцари социалната справедливост. Със „сеч” идват диктаторите и секат, докато властват. Вие обаче не сте почувствали ужаса на онова, което се ражда под копитата на летящия ескадрон. Не го е почувствал и Смирненски. Младият, вдъхновеният мечтател, просто не се е оказал пророк. Не са му достигнали сили и време за това. Но вие, които живеете днес, които сте свидетели на погрома на комунистическия набег, да разглеждате това стихотворение по този начин, е неморално.

Защо го правите? Отговорът е прост – работите постарому, живеете постарому, постарому четете българската литература, съставяте конспекти... Служите постарому.

Разбира се, в конспекта има и добре оформени въпроси. Но в една, претендираща за новост програма не трябва да има никакви пропуски.

НАДЕЖДА ЦАНЕВА,

преподавател по български език и литература, Русе,

в-к „Аз Буки”, брой 4/27 януари 1993 г.

Бележка на редакцията: Вестник „Аз Буки” предоставя възможност и на други преподаватели и литературоведи да изразят становище по поставените проблеми